Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2012 15:18 - УЕБ САЙТОВЕ И АВТОРИ – БОРБА И ЕДИНСТВО НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ
Автор: djani Категория: Бизнес   
Прочетен: 6266 Коментари: 8 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 УЕБ САЙТОВЕ И АВТОРИ – БОРБА И ЕДИНСТВО НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ

 

Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

                                             Закон за авторските права

 

           Авторското право е типичен случай за диалектична борба и единство на противоположности. Изхождам от собствен опит. В момента съм титулован като автор в няколко уеб сайта. Публикувам коментари, анализи, есета, разкази, новели. Какво означава да си „автор” в уеб сайт в страна като България. Ако сте тщеславен и с нормално за „творец” его, това е да ви публикуват и да разширяват популярността ви. Ако държиш на възмездяване на интелектуалните ти усилия - да не получиш и стотинка. Неприятна дилема нали?

Непрекъснато се води борба за съзнанието на хората. Официалната власт, чрез високоплатените служители на официалните и често подкупни и автоцензурни медии се стреми да манипулира в съответствие с интересите си зрители, слушатели и читатели. И до голяма степен успява. Единствено в Интернет може да се намери антидот срещу системното зомбиране. Много честни автори изразяват непредубеданото си мнение, аргументирайки се с реални факти и данни, ревниво прикривани от властите. Откритата им позиция привлича множество читатели, които са всъщност и потребители на рекламирани в сайта услуги и продукти. В мнения и коментари се  формира обществено мнение, често различно от официалното. Острата полемика и открита дискусия по темите и във форумите, случващи се в реално време са предимство пред традиционните медии. Анонимността, скрита зад никове и псевдоними, поощрява откровеност, неприсъща за конкурентите. Все повече образованите и компютърно грамотните, включително и сънародниците ни в чужбина, се ориентират към самостоятелно търсене на отговори на въпросите, възникващи в динамичното ни ежедневие.

Собствениците и менажиращите сайтове са в странна симбиоза с авторите, пишещи за тях. Сайта е трибуната, на която авторите реализират и често мултиплицират своята популярност. Но пък именно авторите са червейчето и стръвта, на която „кълват” посещаващите сайта потребители. Колизията е когато стане реч за реализиране авторското им право, дори и на минимално възнаграждение, където „удрят на камък”. Оказва се, че сайта почти винаги е бил на загуба, макар че функционира години наред.

Във времената, предхождащи компютрите и Интернет, всеки автор на договорна основа получаваше хонорар за произведението си. А често и суми в аванс, за да твори без материални притеснения. Днес това се случва все по-рядко. Самиздата и търсенето на спонсори, които да финансират тираж на книга, запис, клип, дори и филми станаха правило. На лице е старата зависимост – финансова. Никой не те ограничава да плещиш, каквото си помислиш в блога си, но кой и срещу колко ще те публикува? Именно тези затруднения на творците се експлоатират максимално и авторското право на възнаграждение за труда се превръща във фикция.

Пишейки тези редове се упреквам за материал, който под напора на демократичен ентусиазъм публикувах преди месеци – „Крадците от АКТА”. В него, безапелационно се противопоставих на подписването от безхаберните ни управници на подготвеното споразумение и най-вече бях за свободата на изразяване, против цензурата, както и против санкциите за безплатно теглене на музика и филми в Интернет.  Действително, част от мерките в АКТА са анахронизъм, трудно осъществими и с минимален ефект. Но за твореца, който не създава материални блага, а духовни и интелектуални, въпроса за възмездяване на труда му е твърде съществен. След настъпилото отрезвяване написах коментара „За негрите, изкуствената вагина и зеления хайвер”. Акцента в него бе върху пратените за зелен хайвер автори, но явно някои първосигнално са се бяха втренчили във виртуалната вагина.

И накрая „черешката” в малката ми виртуална торта. Тя се нарича Zaratustra.eu. Тъй като съм почитател на великия немски философ Ницше и притежавам първото му издание в България на „Тъй рече Заратустра”, проявих интерес към сайта. В рубриката му „ЗА НАС” прочетох следното:

„Заратустра е първият по рода си сайт в България, който си поставя за цел постигането на свободното слово. При нас няма да гостува политиката, а свободните граждани, които свободно ще могат да изразяват мнения, да разясняват и излагат тук, в Заратустра, своята позиция. За нас няма значение кой кой е, как се казва, дали е богат или беден, известен или непознат. В Заратустра заедно ще бъдат звезди, политици, анализатори и граждани - всички ще могат да изразяват своята позиция. За първи път свободното слово ще служи за тях, гражданите на България и света. Ако някой има да каже нещо, нека го каже тук. Вашите мнения и разкрития пращайте тук”

staniavtor@zaratustra.eu

Редакционен екип:
Кремена Манчева - редактор
Стефан Стефанов – редактор

И следващата зарибяваща рубрика: КЛАСАЦИИ

„Очаквайте нашата класация за автор на седмицата и автор на месеца. Очакват Ви много подаръци от 100 до 1000 лв.”

Казах си: „Ох, на батя, какъв дюшеш? За първи път сайт предлага награди. А може би и кеш? Че и седмични и месечни награди, по 100 и 1000 лв. За изгладнели автори като мен!”

И започна едно сътрудничество...Изпращах, един, че два, три, та чак до точно 30 /тридесет/ материала, последният от преди седмица. Публикувани почти светкавично. И останах в очакване...На Годо! А в ревностно следената от мен рубрика „класации” нито буква? На когото и да е. Отначало името ми като автор, бе сред компанията на двадесетина колеги. Но нарасна главоломно. В момента са точно 567. Живи и „о бозе почивши”. Блогъри, наши и чужди журналисти, политици, президенти на държави и бог знае още какви, нямащи хал хабер, че са автори в нашенското, претендиращо за „Пулицър” сайтче. Поне на Вацлав Клаус, като „гостуващ автор” да бяха пратили мускалче с розова водичка, или пирографирана кутия с надпис - „Suvenir von Bulgarien”. А за мен и всички т.н. автори, естествено – „зеления хайвер”. А ето и част от срамежливото ми eпистоларно, дружеско беседване по мейла на тема „награда за усилията”:

Активът ми се увеличава, но салдото ми все още е 0. Очаквам запитване за № на сметката ми. Майтап бе, Уйли...

Чакам да ме номинирате за графоманството ми? Или ще е първият ви прецедент?

 

 

 

И отговорът:

 

Интелектуалният актив е истински важен, а при вас същият е достоен сам да бъде описан в ода :) Продължавайте все в този дух.

Поздрави: zaratustra.eu

image

 

staniavtor@zaratustra.eu

 

 

 

 

 

11.10 (отпреди 2 дни)

image

 

image

image

Здравейте, големите награди минаха през седмицата, така че тази година ги изпуснахме :)
Иначе продължавайте в същия дух и читателите ще дадат своята награда.

Поздрави,
zaratustra.eu

В този фриволен дух на дружеско общуване, останах с пръст в устата! Как да не се хапеш, след такова прецакване...

Получих и своевременно предупреждение за нечистоплътното им поведение, на което тогава не обърнах нужното внимание:

Копиране на Ваши материали

Уважаеми Господин Атаджанов,
пиша Ви настоящия имейл за да Ви уведомя, че новият информационно-блогърски сайт http://www.zaratustra.eu/ си позволява да копира и да качва Ваши постове и материали без Вашето знание и съгласие. Можете да видите тук:
http://www.zaratustra.eu

Ако искате вземете мерки. Имейла за връзка с тази нова и набираща скорост информационна агенция е: rumenov@zaratustra.eu, а телефона на редакционната колегия е: 0882 444 011

Поздрави!

Марина

Все още надявайки се, че добронамерените ми усилия ще бъдат донякъде възнаградени, отговорих:

Споко!

Марина,

На Заратустра лично съм изпратил няколко поста за публикуване и хората съвсем добронамерено, преди публикация ме уведомяват. Обикновенно коментарите ми са злободневни и няма смисъл да мухлясват в блога ми. Пиша и по съдържателни неща, които обикновенно публикувам в сайта "Литературен свят". До момента от графоманията си не съм спечелил и една стотинка. Честно! Благодаря за загрижеността ти.

Изпратено: 05.06 08:38 От: djani

Призовавам всички останали уеб сайтове да не злорадстват, защото „всички са в кюпа”!

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg




Гласувай:
11


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - казват...
13.10.2012 17:14
хубава работа, ама по български опошлена...
нямам думи..
цитирай
2. stela50 - Здравей, Джани ...
13.10.2012 17:39
Интересно ми беше да прочета написаното от теб,
малко далеч съм от дейността на такива сайтове,
но винаги съм била с предубеждение. Сега се уверих,
че наистина е така и съжалявам...
А може би не може и друго да се очаква ...
Поздрави !
цитирай
3. djani - Да, Мариники,
13.10.2012 18:12
mariniki написа:
хубава работа, ама по български опошлена...
нямам думи..


За някои понятието "чест" не съществува. Жалко за хубавото име на сайта. Зороастър е един от любимите ми пророци. Както и Ницше, издигнал го на върха на философията си.
цитирай
4. djani - И се чудим,
13.10.2012 18:16
stela50 написа:
Интересно ми беше да прочета написаното от теб,
малко далеч съм от дейността на такива сайтове,
но винаги съм била с предубеждение. Сега се уверих,
че наистина е така и съжалявам...
А може би не може и друго да се очаква ...
Поздрави !


Защо момичетата от попфолка се правят на маймуни, за някое участие, запис или клип. Навсякъде в т.н. ни култура е така. Като няма държава...
цитирай
5. tit - Джани,
13.10.2012 21:03
това е наивност. В условията на "свободен пазар" правата държат собствениците на пазара!:)
Отдавна отминаха времената, в които бардът можеше да пее край пътя, очакващ дребно подаяние от преминаващите. Зоната покрай магистралите отдавна е продадена, приятелю и място за такива като нас там няма, ако не си платим такса "право на ползване"!:))

Добре, че Омир и Вергилий не са живели в пазарно общество, че нищо нямаше да знаем за Троя и енеите!:)

то и сега колко знаем, но поне си мислим...
цитирай
6. djani - О, наивник на над средната възраст...
14.10.2012 09:10
tit написа:
това е наивност. В условията на "свободен пазар" правата държат собствениците на пазара!:)
Отдавна отминаха времената, в които бардът можеше да пее край пътя, очакващ дребно подаяние от преминаващите. Зоната покрай магистралите отдавна е продадена, приятелю и място за такива като нас там няма, ако не си платим такса "право на ползване"!:))
Добре, че Омир и Вергилий не са живели в пазарно общество, че нищо нямаше да знаем за Троя и енеите!:)
то и сега колко знаем, но поне си мислим...


Нали, уж стремежът е да си останем деца в искрено и честно общуване със себеподобните. Май наистина ще стана за кашмер на нафуканите ни борци за медийна и интелектуална "свобода". Какво си е въобразило това куку?
цитирай
7. tit - стремежът не е право, а нужда!:)
14.10.2012 15:25
То е нож с две остриета - от една страна, нуждаещите се да пишат, от друга - ония, дето искат да четат...по средата са държателите на пазарното право.
Пехливани има и от двете страни!:)
Самураи - също...
цитирай
8. djani - И в пехливанлъка има правила!
14.10.2012 18:29
tit написа:
То е нож с две остриета - от една страна, нуждаещите се да пишат, от друга - ония, дето искат да четат...по средата са държателите на пазарното право.
Пехливани има и от двете страни!:)
Самураи - също...


Иначе ще се превърне в "Кеч ес кеч". Всъщност у нас от памти века е така. Но поне всички да знаят що за стока са. Понякога си удоволетворен, да хвърлиш нещо "ароматно" във вентилатора!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3247458
Постинги: 928
Коментари: 3372
Гласове: 4680
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031