Изданието на „Милениум” пази автентичния словоред и правопис на автора отпреди век и половина и само в много редки случаи редакторите са добавяли необходимите пояснения. Така книгата се превръща в пълнокръвно кулинарно изживяване и пир за всички сетива: "вземат се две малки тикви... възварява се половин литър мед, туря се в една тенджера 2 мерки стопено масло, събират се малини, колкото требва...” или „нарезват на ситно тлъстината, разрезват корема на некой петел, опърля се, нарезват на търкалца доста патладжани...”

 Повечето от рецептите звучат като обяснение в любов за всеки модерен чревоугодник. 

 И понеже е писана в Цариград, книгата на Петко Славейков отделя специално внимание на чорбите, кебапите, яхниите, кюфтетата, ястията в тава, ястията от тесто, кадаифите, халвите, долмите (сарми) с зехтин и масло, пилафите, ошафите и шербетите. При това всеки от разделите е далеч по-изчерпателен от съвременните представи – например, кебапите са овчи, кокоши, птичи, зайчешки, агнешки, от джигер, скабричи (скумрия) и от паламуд; Сармите не са само с лозов или зелев лист, а и с всички останали ядивни листа - пъпешови, тиквени, лападови, а плънката им включва черва, шкембе и какво ли още не...

 Измежду изобилието от вкусове и подправки се срещат безценни съвети как да познаем отровна гъба или как да направим дивечовото месо по-вкусно, как да премахнем лоши миризми („строши добре малко кюмюр и изтрий с него съда!”).

 Разбира се, Славейков представя и някои любими на българина рецепти от света: датска пресолица, вествалска окадена говеждина, американска пресолица, французский способ за приготвяне на сланина, италиенски наденици, немски кнак-вурст и т. н.

 Специално внимание поетът отделя на питиетата и най-вече на виното. Цял раздел ни запознава с разнообразието - крушево, ябълково, от брубонки, от стафиди, от свирчовина (бъз), а също и как да напарвиш червеното вино да стане бяло („изгори пръчки от лози, които дават бело грозде и тури пепелта вътре в черното вино да стане бело”), или как да поправиш вкиснато вино. Макар да звучат като заклинания за магии, съветите са написани с пълна непоколебимост в крайния ефект: "Ако ударя виното на мухъл, земи един вързоп светогорски чай, сушен на възух, и го обеси в средата на виното, ... тури мед и го разбъркай, от това то ся обръща... прекарай всичкото вино през песък..".

 Кулинарният шедьовър на дядо Славейков излиза на всички вестникарски павилиони този четвъртък на специалната цена от 6 лева. 

Ето някои от рецептите:

КИСЕЛА ЧОРБА

Тя се употребява по сватби. Първо се взе­мат късове от по-маз­ни места на овче ме­со, нарязват го и турят толкози вода на огъня, колкото  съдове  ще стане чорбата. Щом се сварят късовете, пре­сява се малко чисто брашно, разбъркват го с малко чиста вода, за да не стане на топче­та, варят го, докато из­лезе миризмата му. Подире вземат някол­ко яйца, разбиват ги с малко оцет или лимон, които възваряват мал­ко, и подире ги изли­ват в съда, който ври на огънят, като ги раз­бъркват с поварейката. Когато излеят чор­бата в съдове, поръс­ват я с дарчин, майда-ноз и пипер.

ПОПСКА ЯХНИЯ ОТ ТЕЛЕШКО МЕСО

За нея вземат тлъсто телешко месо, наряз­ват го и като го умият, варят в едно дълбоко пръстено гърне заедно с няколко глави лук, 8-10 цели глави бял лук, сол, пипер, кимион и 3 чаши оцет. Подир за­мазват капака добре с тесто и отгоре залепят книга, за да не излиза никак парата му. Сет­не го варят до 3-4 часа на слаб огън или в пещ. Трябва да се из­мива добре съдът, за­щото не става добра яхнията.

МАЙДАНОЗОВА ЯХНИЯ

Нарязват на едро ме­со, което като възвари няколко пъти изваж­дат, препенят го и като прецедят водата му, отделят дребните му кости. Подире наряз­ват лук на търкалета, турят го заедно с малко масло върху месо­то, което варят в пре­цедената вода. Когато захване да увира, ту­рят му много майда-ноз и веднъж-дваж ка­то заври, снемат го. На тази яхния може да се излее и да се вари прецедени през сито или хастар една ока червени домати. Ако не й турят домати, мо­же да се турят едно-две яйца с лимон, още по-добре става.

КУШ КЕБАП

Първо нарязват овче или агнешко месо, което размесват с една чаша лукова вода (мо­же и лук, нарязан на едри парчета на ть-ничко), в която турят малко сол, пипер и го оставят 1-2 часа да стои. Подир го набож-дат на шиш, който вър­тят полека на умерен огън и като захване да капе, поръсват го с чисто брашно, докато се опече добре. Кога­то го изваждат от ши­ша, посипват му малко дарчин и го ядът, дока­то е топъл. Този кебап е много приятен.

Рибята чорба на Дядо Славейков

Вземат една ока леврек или кефал, която като смият, насоляват и я турят в една тава. Подире нарязват на ситно половин ока червен лук и го кавардисват (опържват) с 40-50 г дървено масло и малко сол, слагат му с една шепа майданоз и една шепа гюзум (джоджен) и като му турят половин ока лют оцет, варят го добре. Тогаз, като го прецедят чистичко през едно редко платно, турят го в по-голям съд и го варят заедно с рибата, която като сварят умерено, изваждат я и прецеждат водата й. Сетне отделят костите и я нареждат в съдове. Сетне вземат само жълтъка на 5 яйца, чалкадисват ги (разбиват ги) в един съд и ги възваряват твърде малко с прецедената вода, колкото да излезе миризмата на яйцата, и изцеждат вътре един лимон, снемат го от огъня и го изливат върху рибата в съдовете, която посипват с малко дарчин (канела) и я оставят да изстине 5 часа